Sofia , Bulgaria
+359895588545
info@phoenixcoaching.eu

Доколко виждаме видимото-невидимо?

Доколко виждаме видимото-невидимо?

В бъдеще хората, които знаят най-много няма да са най-успешните!

По-успешни ще са онези, които успяват да постигат резултати чрез контактите си, които поддържат, хората които успяват да общуват на различни нива, хората които умеят да виждат „невидимото“, хората, които умеят да „улавят“ момента.

Една от основните дейности на човека е общуването. Чрез общуване с останалите той се интегрира в обществото. От начина, по който общуваме у дома, сред най-близките си хора, на работното място – сред колеги, ръководители и партньори, в компания – сред приятели и познати зависи какво успяваме да предадем и да получим като конкретна информация, зависи как се чувстваме, зависи как изглеждаме в „очите на другите“, зависи и какво „ще видим“ у останалите. От начина, по който общуваме зависи и как ще се почувстват и какво ще успяват да получат и предадат като информация и другите около нас – нашето семейство, нашите колеги, приятели и партньори, дори нашите домашни любимци!

Общуването е същевременно и просто и сложно действие.

Всеки човек има възможност да общува като получава и предава информация чрез използването на различни езикови средства, по различни начини: като говори, пише, чете и слуша.

Човек общува, получавайки и предавайки информация и без думи – като ползва визуални знаци (езика на тялото, разстоянието и физическата обстановка).

Езикът на тялото на всеки един от нас „говори“ много!

В процеса на разчитане на езика на тялото е важно да не изолираме отделните жестове, важно е да умеем да ги разчитаме в контекста на съответната ситуация. Но, преди всичко е важно да търсим съответствие и несъответствие между вербалната и невербалната комуникация. Ако е налице конфликт между двата типа комуникация – това, което чуваме обикновено не е вярно!

Доколко разчитането езика на тялото на лицата, с които общуваме е важно за нас? Невербалната комуникация ни позволява да получим повече и по-ясна информация във всяка ситуация, в която влизаме в контакт с други лица. От друга страна пък отсрещната страна получава по-пълна и по-ясна информация за нас като комуникатори.

Обикновено, когато се срещаме с друг човек, първото, което забелязваме са: визията му, ръкостискането и погледа. Важна е и позата, в която е застанало лицето срещу нас.

Жестът на ръкостискане е особено изразителен за човека срещу нас. Този жест е първият и понякога остава и единствения за нас контакт с конкретно лице. Начинът, по който се прави ръкостискането, силата, с която се прави, както и продължителността на контакта определено повлияват на възприемането на човек за лицето отсреща, както обратното. Обикновено когато дланта на отсрещната страна е обърната надолу го тълкуваме като стремеж за доминация, на желание за контрол върху ситуацията. При положение, че дланта на ответната страна е насочена нагоре  – традиционно се приема, че човека е искрен, че не е доминиращ. При ръкостискане с човек със  свита и отпусната ръка/пръсти – неискреност. В ситуации, когато освен ръкостискане, отсрещната страна с другата си ръка докосва отсрещната ръкостища ръка е израз на приятелство, доверие и добри чувства. Ръкостискане, което води до болка е типично за агресивните и груби хора. Ръкостискане тип „ръкавица“ се прави при здрависване между равностойни партньорства.

Облеклото е друг важен индикатор за начина на общуване между хората. Обикновено начина, по който човек е облечен и как изглежда повлиява върху начина, по който хората ни възприемат. Често чрез облеклото си ние си внушаваме един на друг идеи и послания, показваме доколко сме достъпни и до какво ниво можем да допуснем човека срещу нас. Чрез стила си на облекло и чрез цветовете му ние изразяваме и своето настроение.

Езикът на тялото е първия език, който човек научава още преди речта си. На езика на тялото общуват всички деца със своите родители докато се научат да говорят родния си език.

При общуването и на двата езика – вербален и невербален, информацията, която предаваме и получаваме е по-пълна и наситена.

Езикът на тялото е „ключът“ към много знаци и възможност за всеки един от нас да подобри впечатлението, което прави на околните, както и да „вижда невидимото“ и това, което отсрещната страна иска да прикрие.

А какво смяташ ти за твоя език на тялото? Доколко умееш да го управляваш?

Доколко „тълкуваш“ езика на тялото на хората, с които общуваш?

Какво печелиш и какво губиш от това, което знаеш и не знаеш  по темата?